Иск за установяване на произход от бащата по чл. 69 от Семейния кодекс: кой може да го предяви, срокове, съд и доказване

Бащата не иска да припознае детето, а майката иска той да бъде вписан в акта за раждане, да плаща издръжка и детето да има права към него, включително наследствени. Пътят е иск за установяване на произход от бащата по чл. 69 от Семейния кодекс (СК). Това е и пътят за пораснало дете, което иска да установи кой е баща му.

I Кой и в какъв срок може да предяви иска

Според чл. 69 СК произходът от бащата може да се установи с иск, предявен:

• от майката — в тригодишен срок от раждането на детето;
• от детето — до три години от навършване на пълнолетието, тоест до 21-годишна възраст. Тогава по делото се призовава и майката.

Самият баща не може да предяви иск по чл. 69 СК. Неговият път е припознаването, а ако майката го оспори — иск в тримесечен срок по чл. 66, ал. 2 СК. Повече — в статията „Припознаване на дете и оспорване“.

II Ако детето вече има вписан баща — оспорване от 14-годишна възраст

Иск за установяване на произход не може да се предяви, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход — от акта за раждане, от предположението, че съпругът на майката е баща на детето, или от припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени в едно дело (чл. 71 СК). Съпругът на майката се смята за баща на дете, родено по време на брака или преди изтичането на 300 дни от прекратяването му (чл. 61, ал. 1 СК).

След промените в Семейния кодекс от 2020 г. самото дете може да оспори бащинството на вписания баща от навършване на 14 години до една година след навършване на пълнолетие (чл. 62, ал. 4 СК). Така детето, което знае или подозира, че биологичният му баща е друг, може в едно дело да оспори вписания баща и да установи произхода си от действителния.

Ако детето е било припознато, докато е било малолетно, то може да оспори припознаването по съдебен ред до една година от навършване на пълнолетие или от узнаването, ако то е по-късно (чл. 66, ал. 4 СК).

III Кой съд и по какъв ред

Исковете за установяване на произход са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция (чл. 104, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)) и се разглеждат по особения ред за дела за гражданско състояние (чл. 331 ГПК).

IV Доказване — генетичната експертиза

• Страните са длъжни да съдействат на вещото лице, освен ако изследването е свързано със сериозна или продължителна опасност за живота или здравето им (чл. 333, ал. 1 ГПК).
• Съдът се произнася по отказа за съдействие с определение, което може да се обжалва отделно; при правомерен отказ определя друг метод на изследване (чл. 333, ал. 2 ГПК).
• За проби, които не накърняват телесната неприкосновеност — например слюнка, съдът може да наложи мерки за принуда (чл. 333, ал. 3 ГПК).
• Ако доказателствата не могат да бъдат събрани по този ред, съдът може да постанови вземане на послесмъртни проби, освен когато това е забранено със закон (чл. 333, ал. 4 ГПК).

V Какво решава съдът освен бащинството

Когато уважи иска, съдът служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерките за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето (чл. 70 СК). С иска може да се съедини и иск за издръжка, но временна издръжка по време на делото не се присъжда (чл. 332, ал. 1 ГПК).

VI Ако бащата е починал

Когато бащата е починал, искът се предявява срещу неговите наследници. Наследниците на майката или на детето нямат право сами да предявяват иска, но могат да продължат вече заведеното дело (чл. 72 СК). Установеният произход дава на детето права и в наследството.

Често задавани въпроси

Адв. Николай Христев, Адвокатска колегия – Пловдив