Установяване на произход от баща при международен елемент — кое право се прилага?

Представете си следната ситуация: мъж с руско гражданство разбира, че баща му е български гражданин. Никога не е вписан в акта за раждане. Той иска да го признае официално по съдебен ред. Възможно ли е? Кой съд е компетентен? И кое право ще реши спора?

Кой съд е компетентен?

По чл. 9 КМЧП българските съдилища са компетентни по дела за установяване на произход, когато ответникът има постоянен адрес в България. Искът се завежда в окръжния съд по постоянния адрес на твърдения баща — това е и родово компетентният съд по чл. 104, т. 2 ГПК за всички дела за гражданско състояние.

Между България и Русия действа Договорът за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в Москва на 19.02.1975 г. Той е сключен с СССР, но Руската федерация го прилага като правоприемник. Договорът освобождава документите от легализация между двете държави и създава канал за официален обмен на правна информация — нещо много полезно при такова дело.

Кое материално право се прилага?

Чл. 83, ал. 1 КМЧП е категоричен: произходът се урежда от правото на държавата, чието гражданство детето е придобило към момента на раждането. Детето е родено като руски гражданин, следователно се прилага руското семейно право, а не българското. Процесът се води пред български съд, но по руски материален закон.

Има и предпазна клауза в ал. 2 на същия член: ако българското право е по-благоприятно за детето, може да се приложи то. На практика обаче в повечето случаи руското право е по-изгодно за ищеца — и ето защо.

Защо изборът на приложимо право е решаващ

По българското право искът за установяване на произход от баща се погасява по давност. Пълнолетно дете разполага с ограничен срок, след изтичането на който искът е процесуално недопустим.

По руското право — чл. 49 от Семейния кодекс на РФ — давностен срок не съществува. Бащинството може да бъде установено по съдебен ред по всяко време след раждането на детето, независимо от възрастта на детето или на твърдения баща.

Как се доказва бащинството?

Чл. 49 от Семейния кодекс на РФ допуска всякакви доказателства, които достоверно потвърждават произхода на детето от конкретно лице:

• Свидетелски показания
• Писмени документи и кореспонденция
• Снимки, аудио и видеозаписи
• Молекулярно-генетична (ДНК) експертиза

ДНК анализът е решаващо доказателство, но не е единственото. Съдът оценява всички доказателства в тяхната съвкупност.

Ако твърденият баща откаже да се подложи на ДНК експертиза, се прилага чл. 79, ал. 3 от ГПК на РФ — норма, аналогична на нашия чл. 161 ГПК. Съдът има право да приеме за установен именно факта, за чието изясняване е назначена експертизата. С други думи, отказът от ДНК се тълкува в полза на ищеца.

Как съдът установява съдържанието на руското право?

Тъй като пред български съд се прилага чуждо право, чл. 43 КМЧП задължава съда служебно да установи неговото съдържание. Съдът може да се обърне към Министерството на правосъдието, да изиска становище от експерт или специализиран институт, или да използва официални правни информационни системи.

Страните също могат да съдействат — и на практика добрата подготовка на адвоката е от решаващо значение. Препоръчително е към исковата молба да се приложат:

• Заверен превод на релевантните текстове от Семейния кодекс на РФ
• Извадка от Постановление № 16/2017 г. на Пленума на ВС РФ
• При възможност — становище от руски адвокат или правен институт