Бележка на автора: Клиент от Украйна, чието дете живее с него в Пловдив от осем месеца, ни постави серия от въпроси: кой съд е компетентен, какво може да направи срещу риска другият родител да изведе детето в Русия без негово съгласие, и как работят международните конвенции в неговия случай. Сходни ситуации не са рядкост в практиката ни — по-долу представяме обобщение на приложимото право.
Пребиваване в България — каква е правната ви основа?
Когато гражданин на трета държава (извън ЕС) живее в България с детето си, пребиваването им трябва да почива на някакво правно основание. Най-честите случаи при украински граждани след 2022 г. са два.
Временна закрила по Директива 2001/55/ЕО
България, като член на ЕС, предоставя временна закрила на украински граждани, напуснали Украйна заради въоръжения конфликт. Тази закрила дава право на легално пребиваване, достъп до образование, здравеопазване и пазара на труда. Важно е, че тя се предоставя на лицето независимо откъде е дошло — директно от Украйна или след престой в трета държава като Турция, Молдова и др.
Друго основание за пребиваване
Ако нямате временна закрила, може да пребивавате на база виза тип D, разрешение за пребиваване или друг административен статут. Правното основание за пребиваване има пряко значение за въпроса кой съд е компетентен при спор за детето.
Обичайно местопребиваване — понятието, което решава всичко
В международното семейно право понятието „обичайно местопребиваване" (habitual residence) е централното. То определя кой съд е компетентен да се произнесе по въпросите за родителските права.
Обичайното местопребиваване не е паспортът или гражданството. То е фактическо понятие — там, където е центърът на живота на детето: детска градина или училище, социални приятелства, медицинско обслужване, ежедневен ритъм. Нито закон, нито конвенция поставят твърд срок — не е задължително да са изминали 12 месеца. Значение имат интеграцията и стабилността.
Какво отчитат съдилищата:
— Посещава ли детето детска градина или училище в България?
— Има ли изградени приятелства и социална среда?
— Получава ли медицинска помощ и ежедневни грижи тук?
— Колко месеца е детето в България и дали присъствието е прекъсвано?
Колко месеца е детето в България е само един от критериите — и не е решаващ сам по себе си. Ако детето е живяло 3-4 години в друга държава и е в България от 6-8 месеца, съдът много вероятно ще приеме, че обичайното местопребиваване все още е в предишната държава. В такъв случай аргументацията трябва да се гради и на международните конвенции — по-специално на нормите за спешни мерки, които дават компетентност на българския съд независимо от обичайното местопребиваване.
Кой закон се прилага — международните конвенции
Когато родителите са граждани на различни държави и детето живее в трета, ситуацията се урежда от международното частно право. За нашите клиенти две конвенции имат особено значение.
Хагската конвенция от 1996 г.
България я е ратифицирала и тя е в сила от 1 февруари 2007 г. Основното правило е в чл. 5: компетентен е съдът на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване. Има обаче изключение от изключителна важност.
Чл. 11 — Спешни мерки при физическо присъствие: Дори ако обичайното местопребиваване формално е в друга държава, българският съд може да действа веднага при спешна ситуация — например риск от незаконно извеждане на детето. При деца с временна закрила в България е приложим и чл. 6 — той дава компетентност на органите на държавата, в която е изселеното дете, независимо от въпроса за обичайното местопребиваване.
Хагската конвенция от 1980 г. — отвличане
Тази конвенция урежда случаите на незаконно прехвърляне или задържане на дете — т.нар. международно родителско отвличане. Тя позволява бързо връщане на детето в държавата на обичайното му местопребиваване.
Конкретни правни инструменти за защита
Ако детето е в България и съществува риск другият родител да го изведе без вашето съгласие — особено в държава без международен механизъм за връщане — имате следните инструменти:
Незабавна мярка без съдебно производство. Нотариално заверена декларация, с която заявявате, че не давате съгласие детето да напуска България. Предоставя се в ГД „Гранична полиция" и се отразява в системата за граничен контрол. Действа само на българските гранични пунктове, но е достъпна веднага — без чакане.
Районният съд по фактическото местопребиваване на детето може да постанови забрана за напускане на страната при конкретен и явен риск от незаконно извеждане. Молбата се разглежда до 14 дни; съдът може да постанови привременно разпореждане още при образуването на делото. При влязло в сила решение МВР въвежда сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС), покриваща около 30 европейски държави.
При изрична обосновка на спешност, молбата за забрана за напускане се аргументира и с чл. 11 от конвенцията — норма, която дава компетентност на българския съд независимо от въпроса за обичайното местопребиваване. Това е особено важно когато детето е в България от по-малко от 12 месеца или когато в друга държава тече паралелно производство.
ДАЗД има самостоятелни правомощия по Закона за закрила на детето да поиска от МВР въвеждане на сигнал в ШИС при риск за дете. Действа паралелно и независимо от съдебното производство.
По чл. 15 ЗЗД съдът изпраща искане до ДСП по настоящия адрес на детето. Дирекцията провежда социално проучване и представя доклад пред съда. Той е официално доказателство за условията на живот, стабилността на средата и интеграцията. Докладът може да бъде поискан и по инициатива на родителя — без да е необходимо вече образувано дело.
Ключовото разграничение: Защитната мярка — забраната за напускане — не изисква решаване на спора за родителски права. Тя просто „замразява" положението, докато съответният съд се произнесе по същество.
Ако другият родител поиска връщане на детето
По Хагската конвенция от 1980 г.
Другият родител може да подаде молба за принудително връщане на детето чрез Министерството на правосъдието като централен орган. В България такива дела разглежда единствено Софийски градски съд. Срокът по конвенцията е 6 седмици, реално — 3 до 6 месеца.
Защитата на родителя, при когото е детето, може да се основе на чл. 13, ал. 1, б. „а" — ако другият родител е дал съгласие за излизането (нотариално пълномощно е достатъчно); на чл. 13, ал. 1, б. „б" — при риск за детето при връщане (агресивно поведение, заплахи); и на чл. 12, ал. 2 — след изтичане на 12 месеца от извеждането, ако детето се е интегрирало в новата среда.
По Хагската конвенция от 1996 г.
Ако в друга държава е постановено решение за родителски права, то се признава по силата на закона в България (чл. 23). Но за принудителното му изпълнение е необходима отделна процедура по чл. 26 (екзекватура). В тази процедура България може да откаже признаване, ако родителят при когото е детето не е бил изслушан, ако изпълнението противоречи на интереса на детето, или ако в България вече е взета по-нова несъвместима мярка по чл. 11.
Какво да направите веднага
Ако другият родител е заплашвал да изведе детето или имате информация, че планира да го направи — не чакайте. Времето е критичен фактор.
1. Съберете всички доказателства: съобщения, имейли, скрийншоти с заплахи или декларирани намерения.
2. Осигурете документ от детската градина или училище, удостоверяващ присъствието и адреса на детето.
3. Свържете се с адвокат — за нотариалната декларация и молбата за забрана за напускане. Забраната може да бъде постановена в рамките на дни.
4. Ако имате документи за статут (временна закрила, разрешение за пребиваване) — пригответе ги.
Ако се намирате в подобна ситуация — свържете се незабавно. Сроковете са кратки и всеки изгубен ден намалява възможностите за защита.
0896 963 447