Личен фалит: условия, добросъвестност и реални срокове

От 3 август 2026 г. Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) вече може да се прилага на практика — Агенцията по вписванията въведе в експлоатация Регистъра по несъстоятелност, а молби се подават по електронен път. Наричан още „закон за личния фалит", той дава на добросъвестния длъжник нещо, което изпълнителният процес не предлага: възможност за окончателно погасяване на задълженията. Пътят до него обаче е дълъг и обвързан с условия — а централно сред тях е добросъвестността на длъжника.

I Кой може да поиска личен фалит

Законът поставя четири условия (чл. 31 ЗНФЛ), които трябва да са налице едновременно:

• Физическо лице — процедурата е за граждани; едноличните търговци и предприемачите не могат да я ползват за задълженията от своята дейност (чл. 2)
• Неплатежоспособност — повече от 12 месеца невъзможност да се изпълнят изискуеми задължения над 10 минимални работни заплати, което за 2026 г. е над 6 202 евро (12 130 лв) (чл. 8)
• Добросъвестност — по чл. 9 ЗНФЛ (разгледана подробно по-долу)
• Без предходно производство — да не е подавал по-рано молба, приключила с влязло в сила решение

II Добросъвестността — сърцевината на закона

Добросъвестността е водещото условие. Тя е статус на длъжника като цяло и се преценява за целия период — преди подаването на молбата, по време на производството и след него; съдът може да прекрати производството спрямо недобросъвестен длъжник. Законът въвежда единадесет хипотези, при които длъжникът НЕ се смята за добросъвестен (чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ). Накратко — длъжникът не е добросъвестен, ако:

• Не е работил през последната година. Работоспособен длъжник, който през последната година преди молбата без основателни причини не е упражнявал трудова или друга доходоносна дейност, се смята за недобросъвестен (т. 2). На практика това е най-често срещаната пречка — изисква се доказуема заетост или основателна причина за липсата ѝ (например заболяване или полагане на грижи). Разпоредбата цели да отреже доходите от „сивия сектор".
• Има относимо осъждане. Осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран (т. 1).
• Нарушил е задължения за деклариране. През последните три години е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество (т. 3).
• Ощетил е кредиторите чрез разпореждания. Разпоредил се е безвъзмездно с имущество на значителна стойност или е обезпечил чужд дълг (т. 4); продал е под реалната стойност (т. 6); прехвърлил е имущество на свързано лице или е извършил друго увреждащо действие (т. 11). „Значителна" е стойност, надхвърляща средния му месечен доход за последните 12 месеца.
• Поел е необмислени нови задължения. През последните три години е изтеглил заем или сключил възмезден договор, който не е за основни жизнени потребности и явно не съответства на имуществото и доходите му (т. 5).
• Пречи на производството. Представил е неверни или непълни данни и документи (т. 7); умишлено е препятствал съда или синдика (т. 8); не е изпълнил закона, погасителен план или споразумение с кредиторите (т. 9); сменил е адреса си в хода на делото, без да уведоми в 7-дневен срок (т. 10).

III Как започва производството

Производството е строго доброволно — открива се само по молба на самия длъжник (чл. 4 ЗНФЛ); кредиторите не могат да го наложат. Компетентен е районният съд по настоящия адрес на длъжника (чл. 25 ЗНФЛ). Към молбата се прилагат (чл. 32 ЗНФЛ): декларации за състоянието и за липса на недобросъвестност, опис на имуществото, доходите и вземанията, списък на кредиторите, справка за водените изпълнителни и съдебни производства, план за погасяване, доказателство за уведомяване на НАП и документ за платена държавна такса.

IV Колко време реално трябва да мине (при липса на имущество)

Дори при длъжник без имущество и доходи, пътят до заличаване на дълговете минава през ясно отделни етапи:

• Преди подаването — 12 месеца. Състоянието на неплатежоспособност трябва да е продължило над една година (чл. 8), преди молбата изобщо да е основателна.
• Откриване и спиране за 1 година. Когато няма секвестируемо имущество дори за началните разноски, съдът открива производството и веднага го спира (чл. 36, ал. 1 ЗНФЛ). През този едногодишен срок производството може да се възобнови — включително по искане на кредитор, ако длъжникът придобие имущество или доходи (чл. 36, ал. 2).
• Прекратяване. Ако в едногодишния срок не се поиска възобновяване, съдът обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството (чл. 36, ал. 3). От този момент спирането на изпълнителните дела отпада.
• Три години до погасяването. Задълженията се погасяват с изтичане на тригодишен срок от прекратяването, ако длъжникът е добросъвестен и не бъде открито негово имущество (чл. 98 ЗНФЛ).

V Изводът накратко

ЗНФЛ не е бързо и лесно „опрощаване на дългове". Кръгът на хората, които реално могат да се възползват, е тесен — не на последно място заради изискването за трудова заетост и строгата добросъвестност — а пътят е дълъг. Но за длъжника, който отговаря на условията, законът дава това, което изпълнителният процес няма: определен край на дълга, вместо безсрочно състояние на запори.

Често задавани въпроси