Клиент не плаща фактура за 48 000 евро (с ДДС): как да си върнете внесения данък

Представете си типичен, но болезнен сценарий. Издавате фактура с данъчна основа 40 000 евро и начислен ДДС 20% — тоест 8 000 евро, или общо 48 000 евро. Начислили сте данъка, декларирали сте го и сте го внесли на бюджета в срок, защото задължението за ДДС възниква от данъчното събитие, а не от плащането. После клиентът така и не плаща. Резултатът е двойна загуба: не сте получили парите по фактурата и на всичкото отгоре сте платили от джоба си 8 000 евро ДДС по сделка, по която нищо не постъпва. Тези 8 000 евро обаче не са задължително загубени.

I Правната рамка: корекция при несъбираемо вземане

От 1 януари 2023 г. в ЗДДС е създадена глава тринадесета „а" (чл. 126а–126в), която транспонира чл. 90 от Директива 2006/112 и практиката на Съда на ЕС. Тя позволява на доставчика да намали данъчната основа и начисления данък, когато вземането по облагаема доставка е останало неплатено и е станало „несъбираемо" по смисъла на закона.

Основата на тази уредба е Решение от 3 юли 2019 г. по дело C-242/18 „УниКредит Лизинг" ЕАД^[1]. В него Съдът на ЕС приема, че чл. 90, параграф 1 от Директивата задължава държавите да намаляват данъчната основа (и съответно дължимия ДДС) всеки път, когато след сключването на сделката насрещната престация не е получена. Възможността държавата да дерогира от това при неплащане (параграф 2) се основава единствено на несигурността относно окончателния характер на неплащането — затова, когато вземането е окончателно несъбираемо, дерогацията отпада и намаляването трябва да се допусне. Именно за да се съобрази с това решение, българският законодател въвежда режима по чл. 126а–126б ЗДДС.

II Защо повечето пътища не стават — а един остава

При вземане с данъчна основа 40 000 евро възможностите се пресяват бързо. Обстоятелството „365 дни" важи само за дребни вземания (до около 307 евро) — неприложимо. „Влязло в сила решение, че вземането е недължимо" е точно обратното на желаното. Приключването на изпълнително производство с несъбрано вземане на теория е възможно, но на практика е тромаво — при длъжник без имущество ГПК не предвижда лесно „чисто" прекратяване поради невъзможност за събиране. Изтичането на 3 или 5 години от изискуемостта работи, но е дълъг път, през който парите ви стоят блокирани.

При клиент, който е фалирал, спрял е дейност и няма имущество, най-чистият и по-бърз път е заличаването на длъжника след приключило производство по несъстоятелност (чл. 126а, ал. 2, т. 7 ЗДДС). Кредиторът подава молба по чл. 625 ТЗ; ако имуществото е недостатъчно и началните разноски не се предплатят, съдът по реда на чл. 632 ТЗ обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството, а ако в едногодишен срок никой не поиска възобновяване — прекратява го и постановява заличаване. Реалистичният срок е около година и нещо, тоест по-бързо от изчакването на давността.

III Как се прави самата корекция

Тъй като получателят вече е заличен (няма на кого да се издаде кредитно известие), намалението се извършва с протокол по чл. 126б, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗДДС. Протоколът се издава в 3-месечен срок от изтичане на данъчния период, през който е настъпило заличаването, и се отразява със знак минус в дневника за продажбите и в справка-декларацията за периода. В разгледания пример данъчната основа (40 000 евро) е под прага от 51 130 евро, поради което не се изисква предварително разрешение от НАП. При спазване на срока и реквизитите си възстановявате целите 8 000 евро начислен и внесен, но несъбран ДДС.

IV Разходи — и защо тук си струва

За разлика от дребните вземания, при които процедурата не се изплаща, тук съотношението е ясно в полза на кредитора.

• Държавна такса за молбата по чл. 625 ТЗ (сравнително ниска)
• Депозит за вещо лице (обичайно няколкостотин евро)
• Адвокатски хонорар
• Началните разноски за синдик по чл. 629б ТЗ не се внасят — непредплащането им насочва делото към бързото приключване по чл. 632