Ревизия на юридическо лице с нестопанска цел — какво не признава НАП и как да се защитите

Юридическите лица с нестопанска цел — сдружения, фондации, читалища, федерации и клубове — все по-често стават обект на ревизионни производства от страна на НАП. Причина за това е нарастващият обем на стопанската им дейност, непознаването на данъчния режим при организации с двойна дейност и системни пропуски в документирането на разходите.

Практиката показва, че при ревизия НАП не признава три основни категории разходи. В немалко случаи проблемът не е в самия характер на разхода, а в непълна или неправилно оформена документация — нещо, което може да бъде предотвратено с навременна подготовка.

I Командировки — най-честата причина за непризнаване

Разходите за пътуване и престой (самолетни билети, хотели, дневни пари) се признават за данъчни цели по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗКПО само при две кумулативни условия: пътуването да е свързано с дейността на организацията и лицето да е в правоотношение с нея.

НАП проверява трудовия регистър. Когато установи, че командированото лице няма трудов договор, отказва целия разход — без да провери дали лицето е член на управителен орган или изпълнява задача по граждански договор. Тази непълна проверка е честа грешка, която може да се оспори успешно.

Кои лица попадат в обхвата на чл. 33 ЗКПО

Законодателят изрично е включил в нормата:

• Служителите по трудов договор
• Лицата, наети по граждански договор (извънтрудово правоотношение)
• Членовете на управителни и контролни органи — изрично посочени в закона, без да се изисква отделен трудов договор

Членовете на управителния съвет имат правоотношение с организацията по силата на устава и решението на общото събрание — това е достатъчно основание по чл. 33 ЗКПО. В практиката обаче значителна част от проверяващите изискват и писмен договор. За да се избегнат излишни съдебни производства, е препоръчително за всяка командировка да се изготви и граждански договор за конкретна задача.

Необходими документи за командировка

• Заповед за командировка, издадена преди пътуването, с посочени лице, дестинация, период, цел и правно основание
• Граждански договор за конкретна задача (за лица извън УС) — задължително преди датата на пътуването
• Самолетен билет и бордна карта — без нея разходът е оспорим
• Фактура за хотел на името на организацията (с ЕИК), не на физическото лице
• Имена на нощуващото лице в описанието на хотелската фактура или хотелска разписка

Дневни пари по граждански договор — рискова зона

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 23 ЗДДФЛ дневните пари по извънтрудови правоотношения до двукратния размер са необлагаем доход. От 01.01.2026 г. размерите са 22 EUR с нощуване и 11 EUR без нощуване (ПМС № 354/2025 г.) — необлагаемият двоен размер е съответно 44 EUR и 22 EUR.

НАП системно оспорва дневните пари по граждански договор, ако размерът им не е уговорен изрично в договора, и ги третира като скрит доход. По-сигурният подход е организацията да поема само документираните фактически разходи (билет, хотел) с фактури на нейно име.

II Разходи за гориво и автомобил — АПИ срещу пътния лист

НАП все по-често проверява разходите за гориво чрез данни от тол системата на АПИ. При установено несъответствие между пътния лист и данните от камерите разходът се отказва.

Трите основни мотива за непризнаване:

• АПИ засича автомобила на място, различно от вписания маршрут в пътния лист
• Горивото е заредено в населено място, различно от движението по пътния лист
• Пътният лист е попълнен за период, за който АПИ няма запис за движение

Пътният лист трябва да се попълва в реално време с точни маршрути, километраж и конкретна цел на пътуването. Необходимо е да се пазят и фактури за гориво на организацията (с ЕИК), тъй като самостоятелните касови бонове са по-слабо доказателство при ревизия.

Когато автомобилът се ползва за двете дейности, разходите се разпределят пропорционално по чл. 30 ЗКПО: признат разход = общ разход × (стопански приходи / общи приходи). При оспорване на отделни пътувания останалите следва да се признаят след прилагане на тази формула.

III Представителни разходи — 10% данък

Разходите за хотели, ресторанти и кетъринг при делови срещи се квалифицират от НАП като представителни разходи по чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗКПО и се облагат с 10% данък. Освен това за тях не се признава право на данъчен кредит по ЗДДС (чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС).

IV Право на данъчен кредит при командировки

Сред организациите е разпространено погрешното схващане, че хотелските нощувки при командировка не дават право на данъчен кредит.

Чл. 70, ал. 3, т. 7 ЗДДС изрично изключва транспорта и нощувките при командировка от общото ограничение. При правомерно документирана командировка — с граждански договор или заповед за командировка и фактура на организацията — правото на данъчен кредит за хотела и самолетния билет е налице.

Без право на данъчен кредит остават: разходите за храна и ресторант (чл. 70, ал. 1, т. 3), горивото за леки автомобили (чл. 70, ал. 1, т. 5) и наемът на лек автомобил (чл. 70, ал. 1, т. 4).

V Официални становища на НАП

• Становище изх. № 24-34-54/2009 г.: Писмената форма на гражданския договор не е задължителна за признаване на командировъчните разходи. Достатъчно е изразено съгласие — вкл. чрез вписване на лицето в заповедта за командировка. В практиката обаче проверяващите почти неизменно изискват писмен документ.
• Становище № 24-39-42/2016 г.: При наличие на извънтрудово правоотношение (договор за управление) разходите за пътуване и престой се признават за данъчни цели по чл. 33 ЗКПО.
• Становище № 55-0001-390/2025 г.: Дневните пари до двукратния нормативен размер са необлагаем доход и не се декларират в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ.

VI Какво трябва да направи организацията

Преди всяко мероприятие и командировка

• Изгответе граждански договор за конкретна задача с всяко командировано лице
• Издайте заповед за командировка с посочени лице, дестинация, цел и правно основание
• Уредете издаването на фактури на организацията — хотел, транспорт, кетъринг
• При мероприятия с публичен характер — вземете решение на управителния орган с описана цел и изгответе програма

При получаване на ревизионен доклад

• Разполагате с 14-дневен срок за подаване на възражение по чл. 117, ал. 5 ДОПК — то е безплатно и не поставя организацията в по-неблагоприятно положение
• Ревизионният акт може да бъде обжалван по административен ред пред Директора на ОДОП и след това пред административния съд
• Непризнаването на разходи поради документален пропуск не е еднозначно с фактическата им недопустимост — значителна част от данъчните задължения могат да бъдат намалени при правилна защита