Отказан данъчен кредит при ревизия — „липса на реална доставка" и авансово плащане без доставка

При данъчна ревизия една от най-честите неприятни изненади за бизнеса е отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Този отказ идва в две типични хипотези, които в практиката често се смесват неправилно — „липса на реална доставка" и авансово плащане, по което стоката така и не е доставена. Правната им уредба и линията на защита са различни.

I Хипотеза 1: отказ поради „липса на реална доставка"

Тук приходните органи отказват кредита на получателя, като твърдят, че сделката не е реална — доставчикът нямал материална и кадрова обезпеченост, не бил намерен на адреса, липсвали транспортни документи, разходите не били осчетоводени и подобни.

Практиката на Съда на ЕС и на ВАС обаче поставя ясна граница. В Решение от 13 февруари 2014 г. по дело C-18/13 „Макс Пен" ЕООД Съдът приема, че самото обстоятелство, че услугата не е действително извършена от посочения във фактурата доставчик или от негов подизпълнител — защото те не разполагат с необходимите персонал, материали и активи, разходите за услугата не са оправдани в счетоводството им или някои документи не са подписани от посочените в тях лица — само по себе си не е достатъчно, за да се откаже правото на приспадане. Отказът е допустим само при две кумулативни условия: тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установи, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от тази измама.

С други думи, доводите за „липса на персонална и материална обезпеченост" на доставчика не могат сами по себе си да обосноват отказ. Тежестта е върху НАП да докаже — с обективни данни — знание или дължимо знание у получателя за измамата.

II Хипотеза 2: платен аванс, но стоката не е доставена

Втората, по-специфична хипотеза е, когато сте платили авансово (например за камион за търговската си дейност), получили сте фактура с начислен ДДС и сте приспаднали данъка, но доставката така и не е извършена. Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС при авансово плащане преди данъчното събитие данъкът става изискуем при получаване на плащането, а това поражда право на купувача да приспадне ДДС по авансовата фактура — още преди доставката.

Дали това право се признава, когато доставката се провали, е изяснено от Съда на ЕС в Решение от 31 май 2018 г. по съединени дела C-660/16 и C-661/16 „Kollroß и Wirtl" — казус на платен аванс за стока, която не е доставена, при доставчик, чиито законни представители са осъдени за измама и който е изпаднал в несъстоятелност. Правилото: правото на приспадане за авансово плащане се признава, ако към момента на плащането всички релевантни елементи на бъдещата доставка са били известни на купувача и доставката е изглеждала сигурна, а купувачът е добросъвестен. Обратно — отказва се само ако тези елементи не са били известни и доставката не е изглеждала сигурна към момента на аванса.

Важно е и разграничението, което последователно прави съдебната практика: развалянето на договор поради неизпълнение не е равнозначно на липса на реална доставка, стига зад него да не стои данъчна измама. Затова отказ на кредита по чл. 70, ал. 5 ЗДДС (като „неправомерно начислен данък") при обикновено недоставяне на добросъвестен купувач е спорен.

III Обратната страна: задължението за корекция

Когато доставката бъде развалена, чл. 78, ал. 4 ЗДДС задължава купувача да коригира ползвания данъчен кредит по авансовата фактура — в данъчния период на развалянето, чрез протокол, независимо дали авансово платената сума му е върната. Тук възниква напрежение: ако продавачът е неплатежоспособен и няма да върне аванса (включително ДДС), задължението едновременно да се коригира кредитът означава купувачът да понесе данъка без насрещна престация. Именно това е основната линия на защита по правото на ЕС, когато авансът остане невъзстановен.

IV Как да се защитите при ревизия

Ако ревизионният акт отказва кредита, обжалвайте по реда на ДОПК — по административен ред пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика", а след това пред административния съд.

• В първата хипотеза наблягайте, че НАП не е доказал с обективни данни знание за измама у вас
• Във втората хипотеза наблягайте, че към момента на аванса доставката е изглеждала сигурна и сте били добросъвестен
• Паралелно, при недоставена стока, водете и гражданско дело срещу продавача за разваляне на договора и връщане на даденото, включително частта ДДС