При действието на стария Граждански процесуален кодекс до 2007 г., една от критиките, които той понасяше, бе свързана с бавната процедура, чрез която кредиторите трябваше да се сблъскват при опитите им да съберат вземанията си от неизрядните длъжници. Като цяло се налагаше виждането, че законът защитава в по-голяма степен длъжниците за сметка на кредиторите. Промяна в тази насока се потърси с приемането на нов кодекс и въвеждането на новия институт на заповедното производство, взаимстван от европейското законодателство.
Тъй като, целта ми не е да изпадам в дълбоки правни анализи, ще се спра накратко на това какво представлява заповедното производство. Това е процедура, която започва с депозиране в съда на бланково заявление. Идеята е, всеки един гражданин или фирма, без необходимостта от специални юридически знания, да може да попълни това заявление и да потърси по съдебен ред, дължимите пари или вещи от неговите длъжници. В случай, че въпросният длъжник възрази, тогава започва производство по общия исков ред – с искова молба, съдебни заседания и т.н.
До тук идеята за съществуването на това производство е добра, но както се случва при сляпото копиране от законодателствата на други държави и в този случай, с течение на времето и натрупването на практика, проличаха различни слабости. Моето мнение е, че някои от тези слабости драстично ограничиха правата на длъжниците и тяхната възможност за процесуална защита. Ще се спра на един от тези недостатъци.
Да приемем, че около коледните и новогодишни празници, сте планирали да посетите ваш роднина, примерно в Германия. Взели сте си отпуска и радостни и щастливи заминавате за три седмици. През това време Топлофикация, изчислявайки по нейните неведоми пътища сметката ви за парно, решава, че за изминал период, не сте погасили задължението си за ползвано парно в размер на 300 лв., за което вие дори и не подозирате. Работливите юристи на монополиста, попълват гореспоменатото заявление и го депозират в съда. На третия ден, съдията издава Заповед за изпълнение и се разпорежда същата да ви бъде връчена. Призовкарят, чино, изпълнява задължението си и още на следващия ден звъни на вратата ви, за да връчи заповедтта, в която е разпоредено да заплатите на топлофикацията 300 лв. плюс лихви плюс юрисконсултско възнаграждение и такси от още 125 лв. Разбира се, ако сте си в къщи, ще получите документите и разбирайки за безумните искания на дружеството, ще подадете в съда възражение.Такава е и процедурата- след връчване на споменатата заповед, длъжникът има право в 14-дневен срок да депозира възражение. Да, обаче вие щастливи пиете греяно вино и похапвате вурстчета в Германия и се наслаждавате на почивката си. След като призовкарят не успява да ви открие, той залепва на входната ви врата (както е по закон) съобщение, че можете в двуседмичен срок да си получите заповедта от канцеларията на съда. Тези две седмици изминават бързо, вашата ваканция също свършва и се връщате в България. Но заедно с почивката ви е изминал и срока да подадете възражение срещу претенциите на топлофикация. По този начин дружеството- монополист си изкарва изпълнителен лист за горепосочените суми и завежда изпълнително дело при Съдебен изпълнител. И така от първоначално 300 лв., които уж дължите, сега сумата става 600 лв., а вие сте още в същото неведение. (въпросът за високите такси, начислявани от съдебните изпълнители е също една много интересна тема, която живот и здраве, ще си позволя да разгледам по- нататък). И това продължава до момента, в който призовкарят, само, че този път, този от кантората на съдебния изпълнител, ви връчи съобщение, че ви е запорирана заплатата и колата и трябва да платите тези 600 лв.
Разбира се вие сте много ядосан и не можете да повярвате, как така, като си плащате всички данъци и сметки на време, винаги сте били изряден платец към държавата и дружествата- монополисти, сега, без вашето знание са ви осъдили да плащате някакви пари, които според вас не дължите и отгоре на това, половината от тези пари са разноски и такси. Решавате да потърсите правата си по съдебен път. Но какво пише в закона? Ако не сте направили възражение в този, вече споменат, 14-дневен срок, вие можете да направите това и по- късно, но само ако:
- заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
- заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
- длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
- длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
В нашата хипотеза, автоматично отпада възможността да се защитим по: т.1 – заповедта е връчена надлежно, чрез залепяне на вратата, т.2 – имали сме обичайно пребиваване в България (ако отсъстваш от страната повече от 6 м. тогава се приема, че нямаш такова), т.4 също отпада.
Остава вариантът за т.3. че не сме успели да узнаем за заповедта, поради особени непредвидени обстоятелства. Има някои съдии, които не четат сляпо т. нар. буква на закона и приемат, че едно такова отсъствие от страната е особено и непредвидимо обстоятелство, но за съжаление в повечето случаи решението на съда, позовавайки се на т.4, няма да е във ваша полза. За да бъдем, честни, така както е написана тази разпоредба от кодекса, би било трудно да се разтълкува, че ваканцията ви до Германия е едно особено и непредвидено обстоятелство.
Така стигаме до въпроса, необходимо ли е да се измени закона и да се потърси по- голяма зашита за правата и интересите на длъжниците. Аз считам, че отговорът, следва да бъде положителен. Като начало, според моето скромно мнение, би трябвало да се увеличи срокът, през, който длъжникът може да направи възражение- от 14 дни на 1 месец. Това по- никакъв начин, няма да навреди на идеята за бързина в заповедното производство. Също така, считам за подходящо, да се добави към горепосочените точки и възможност за подаване на възражение след изтичане на срока, когато длъжникът докаже, че е отсъствал продължително от страната, без да е необходимо, да е нямал обичайно местопребиваване.