Решенията на Съвета на директорите на едно акционерно дружество могат да променят из основи положението на акционерите — най-осезаемо тогава, когато с такова решение се определя или сменя лицето, което представлява дружеството. За разлика от решенията на Общото събрание, които се атакуват по познатия ред на чл. 74 ТЗ, решенията на управителните органи имат собствен ред за защита. Настоящата статия разглежда практическите въпроси около иска по чл. 71 ТЗ и, отделно, механизма за спиране на регистърното производство, който често е по-важен от самия иск.
1 Какво урежда чл. 71 ТЗ
Разпоредбата е кратка и на пръв поглед проста:
„Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството."
Три елемента от този текст предопределят цялата практика по прилагането му: активно легитимиран е „членът на дружеството"; защитата обхваща „правото на членство и отделните членствени права"; а нарушението трябва да произхожда от „органи на дружеството" — което включва не само Общото събрание, но и Съвета на директорите, Управителния и Надзорния съвет.
2 Кой може да предяви иска
Активно легитимиран е членът на дружеството — при акционерното дружество това е акционерът. Качеството трябва да съществува към момента на предявяване на иска и да се поддържа в хода на производството.
Отделен и по-спорен е въпросът дали членовете на Съвета на директорите — в качеството им на членове на съвета, а не на акционери — също разполагат с иска по чл. 71 ТЗ. В теорията се поддържа, че членове по смисъла на чл. 71 ТЗ могат да бъдат и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, но срещу това се възразява, че тяхното участие е опосредено от съответния съвет.
Практическото значение е конкретно: когато едно лице е едновременно акционер и член на Съвета на директорите, искът се предявява в качеството на акционер — това е по-сигурната процесуална позиция. Когато лицето е само член на съвета, без дялово участие, легитимацията му подлежи на самостоятелно доказване и рискът от отхвърляне на иска като недопустим е реален.
3 Срок за предявяване
Искът по чл. 71 ТЗ не е обвързан с преклузивен срок. Това е разяснено в т. IV от задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Разликата с чл. 74 ТЗ е съществена — там искът се предявява в 14-дневен срок. Липсата на срок при чл. 71 ТЗ обаче не бива да се приема като покана за изчакване. Както ще стане ясно по-долу, спирането на вписването в Търговския регистър предполага вече образувано исково производство, а прозорецът за това се измерва в дни.
4 Разграничението между чл. 71 и чл. 74 ТЗ
Критерият за разграничение се извежда от органа, чието решение се атакува, и от източника на овластяването му:
- Решение на Общото събрание — защитата е чрез конститутивния иск за отмяна по чл. 74 ТЗ
- Решение на Съвета на директорите или Надзорния съвет — защитата е по чл. 71 ТЗ
- Решение на управителен орган, взето въз основа на изрично законово овластяване (например при делегирано правомощие за увеличаване на капитала) — в тази хипотеза в доктрината се поддържа, че искът по чл. 74 ТЗ дерогира този по чл. 71 ТЗ
Кумулативното съединяване на двата иска е допустимо — в този смисъл е Решение № 212 от 14.02.2017 г. по т. д. № 2528/2015 г. на ВКС, II т. о. Това е практически важно, когато оспорването обхваща верига от решения — например решение на Общото събрание за избор на нов състав на съвета и последващо решение на самия съвет за определяне на представляващ.
5 Основания за уважаване на иска
Искът по чл. 71 ТЗ обслужва две различни защити, които не бива да се смесват:
5.1. Отмяна на незаконосъобразно решение
Конститутивен иск, насочен срещу решение, което противоречи на закона или на устава и с това нарушава членствени права. Типични основания:
- нарушение на правилата за свикване на заседанието — нередовно или изобщо липсващо уведомяване на член на съвета
- липса на изискуемия кворум по закон или устав
- вземане на решение без предвиденото в устава мнозинство
- решение по въпрос извън компетентността на органа — например решение на Съвета на директорите по въпрос, който законът или уставът предоставя на изключителната компетентност на Общото събрание
- нарушение на правилата за конфликт на интереси
5.2. Прогласяване на нищожност
Установителен иск, когато решението страда от толкова тежък порок, че изобщо не поражда действие. Въпросът за нищожността на решение на Съвета на директорите на акционерно дружество, взето в нарушение на закона, е бил предмет на произнасяне на ВКС — вж. Решение № 202 от 22.12.2010 г. по търг. д. № 764/2009 г. При установителния иск наличието на правен интерес е самостоятелна положителна процесуална предпоставка за допустимост и подлежи на изрично обосноваване.
6 Ограничението, което решава изхода на делото
Тук е най-често подценяваният аспект от практиката по чл. 71 ТЗ. Противоречието на решението със закона или устава само по себе си не е достатъчно — необходимо е да бъдат реално засегнати членствени права.
В този смисъл е практиката на Софийския градски съд. С решение от 21.01.2019 г. по т. д. № 140/2018 г. на СГС, VI-4 състав, е прието, че на отмяна по реда на чл. 71 ТЗ подлежат само тези решения на органи на дружеството, които нарушават правото на членство и отделните членствени права на акционера. Съдът приема, че при конститутивния иск правният интерес на акционера е презумптивен, но реалното нарушаване на акционерните права е предпоставка за основателността на иска. В разгледания случай искът е отхвърлен именно защото атакуваното решение на Съвета на директорите не е оказало въздействие върху обема и съдържанието на членствените права на ищеца.
Изводът за практиката: исковата молба трябва да съдържа конкретно и подробно изложение защо оспорваното решение засяга членствени права — правото на глас, правото на дивидент, правото на ликвидационен дял, правото на информация, правото на участие в управлението. Позоваване единствено на противоречие със закона или устава е недостатъчно.
7 Особеният случай: решение за определяне на представляващ
Хипотезата заслужава отделно внимание, защото е сред най-честите в практиката и същевременно — сред най-проблемните.
Съгласно чл. 235, ал. 1 ТЗ членовете на Съвета на директорите представляват дружеството колективно, освен ако уставът предвижда друго, а по ал. 2 съветът може да овласти едно или няколко лица от състава си да представляват дружеството. Имената на овластените лица се вписват в Търговския регистър, като при вписването се представят нотариално заверени подписи — чл. 235, ал. 3 ТЗ.
Тук трябва да се направи разграничение, което често се пропуска:
- Освобождаването на лице като член на Съвета на директорите е от компетентността на Общото събрание — чл. 221, т. 4 ТЗ, при спазване на реда за свикване по чл. 223 ТЗ. Съветът на директорите не може да освободи собствен член.
- Определянето и промяната на това кой от членовете представлява дружеството е от компетентността на самия Съвет на директорите.
Когато решение на съвета отнема представителната власт на изпълнителен член, се поставя въпросът дали с това се засяга членствено право. Качеството „изпълнителен директор" произтича от органното правоотношение, а не от членственото, и това е централната трудност пред всеки иск в тази хипотеза. Възможен е обратният довод — че при дружество с малък брой акционери отнемането на представителството фактически изпразва от съдържание участието в управлението — но приложимостта му подлежи на конкретна преценка за всеки отделен случай.
Отделно, всеки член на съвета може да поиска сам да бъде заличен от регистъра на основание чл. 233, ал. 5 ТЗ — възможност, която понякога е по-целесъобразна от воденето на дело.
8 Спиране на вписването в Търговския регистър
В повечето случаи практическият въпрос не е дали искът по чл. 71 ТЗ ще бъде уважен след две или три години, а дали промяната ще бъде вписана следващата седмица. Затова спирането на регистърното производство е ключовият инструмент.
8.1. Правно основание
Молбата е с правно основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.
Разпоредбата предвижда, че регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК, както и в предвидени от Търговския закон случаи; преди това незабавно се разглеждат по реда на постъпването им всички заявления, постъпили преди спряното; възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране.
8.2. Срокът е три работни дни
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им, освен ако със закон е предвидено друго. Именно този срок е замислен като предпазен механизъм — в него заинтересованото лице може да сезира съда.
На практика това означава, че защитата трябва да бъде подготвена предварително. Проектът на исковата молба по чл. 71 ТЗ и проектът на молбата за спиране следва да са изготвени преди подаването на заявлението, а партидата на дружеството в Търговския регистър — наблюдавана ежедневно.
8.3. Предпоставки
- Висящо регистърно производство. Това е задължителна предпоставка за допустимост на искането — спиране не може да се иска превантивно. Молбата трябва да индивидуализира конкретното заявление по входящия му номер, като и диспозитивът на определението посочва по кое конкретно вписване е произнасянето.
- Висящ преюдициален спор. Искът по чл. 71 ТЗ трябва да е предявен преди или едновременно с молбата за спиране.
8.4. Ред на производството
Компетентен е окръжният съд по седалището на дружеството. Образува се самостоятелно частно търговско дело — чл. 80, ал. 1, т. 3, б. „б" ПАС — което се развива извън производството по същество на материалноправния спор. Уважаващото определение се обявява на Агенцията по вписванията по реда на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ.
По аргумент от чл. 536, ал. 3 ГПК in fine на обжалване подлежат определенията, с които производството се спира. Практиката по този въпрос обаче не е единна — Определение от 04.08.2022 г. по ч. т. д. № 40/2022 г. на Окръжния съд — Кърджали приема, че и актът, с който искането се оставя без уважение, подлежи на обжалване, докато в Определение № 2264 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1260/2022 г. на Софийския градски съд се приема, че определението за допускане на спиране не подлежи на обжалване. Касационно обжалване не се допуска — чл. 274, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; в този смисъл е и Определение № 268 от 31.05.2016 г. по ч. т. д. № 970/2016 г. на ВКС, I т. о.
8.5. Какво изследва съдът
По този въпрос е било образувано тълкувателно дело № 1/2022 г. на ОСТК на ВКС по въпроса какви обстоятелства съдът трябва да изследва при разглеждане на исканията по чл. 536, ал. 1 ГПК вр. чл. 19 ЗТРРЮЛНЦ. С Тълкувателно решение № 1 от 14.03.2023 г. по т. д. № 1/2022 г. Общото събрание на Търговската колегия е отклонило предложението поради недопустимост на искането, приемайки, че представените съдебни актове не обективират противоречиво разрешаване на проблема.
Задължителен отговор по въпроса следователно липсва. От мотивите на отклоняването обаче се извежда практически ориентир: въпросът за допустимостта на предявения иск се преценява в ракурса на наличието на преюдициален спор, какъвто може да съществува само ако искът е заявен при наличие на абсолютните процесуални предпоставки и при липса на отрицателните такива, установими пряко и единствено от текста на исковата молба.
От това следва конкретно изискване към изготвянето: исковата молба по чл. 71 ТЗ трябва да е самодостатъчна от външна страна. Правният интерес и преюдициалната връзка със заявеното за вписване обстоятелство трябва да личат от самия ѝ текст.
8.6. Практическото ограничение на спирането
На практика спирането често се оказва временна мярка. Установената практика по партидите на редица дружества показва следната последователност: подадено заявление, постановен съдебен акт за спиране, последващо идентично заявление с нов входящ номер, което се разглежда на самостоятелно основание, и вписване след изтичане на тридневния срок.
В доктрината това се определя като превратно прилагане на закона — поддържа се, че съдът спира производството по вписване на конкретните обстоятелства, а не разглеждането на едно-единствено заявление, поради което второто идентично заявление би следвало да е недопустимо. Това становище обаче не е задължителна практика. Затова наблюдението на партидата след постановяване на спирането е също толкова необходимо, колкото и самата молба.
9 Ако вписването вече е извършено
Всяко лице с правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство — чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Като последица недопустимото вписване подлежи на заличаване по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Самостоятелно основание е налице, когато вписването е извършено, без регистърното производство да е било възобновено — в този случай вписването е недопустимо, независимо дали основанието за спиране впоследствие е отпаднало, тъй като произнасянето е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка.
Съществено ограничение: при иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ проверката не обхваща законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Ако е вписано решение на Съвета на директорите и се твърди, че то е незаконосъобразно, защитата остава по чл. 71 ТЗ. Двата иска решават различни въпроси и не се заместват взаимно.
10 Обобщение
Защитата срещу решение на Съвета на директорите се изгражда на две нива, които трябва да се планират едновременно. Искът по чл. 71 ТЗ е основното средство и не е обвързан със срок, но успехът му зависи от това дали ще бъде доказано реално засягане на членствени права, а не само противоречие със закона или устава. Спирането на регистърното производство е бързото средство, но разполага с прозорец от три работни дни, изисква вече предявен иск и не винаги е окончателно.
Практическият извод е, че подготовката трябва да предхожда конфликта. Когато вече е известно, че предстои заседание на Съвета на директорите с потенциално неблагоприятно решение, участието в самото заседание и упражняването на правото на глас остават по-евтината и по-сигурна защита от всяко последващо дело.
Предстои заседание на Съвета на директорите с потенциално неблагоприятно решение, или вече е взето такова? Подготовката на защитата отнема дни, не седмици.
0896 963 447