Неизплатено трудово възнаграждение повече от месец: какво реално може да направи работникът, ако работодателят няма имущество

Забавена заплата за месец-два често се приема от работника като временно неудобство, което ще се оправи. На практика точно тук се крие рискът: колкото по-дълго продължи мълчанието, толкова по-трудно е доказването и толкова по-близо е моментът, в който работодателят вече няма нищо, от което вземането да бъде удовлетворено. Тази статия обяснява какви са реалните възможности на работника в две отделни, но свързани хипотези — когато възнаграждението просто закъснява, и когато дружеството работодател е фактически изпразнено от имущество и осъждането му се превръща в символичен акт.

Кога забавата вече е основание за действие

Работодателят е длъжен да изплаща договореното трудово възнаграждение в сроковете, определени в трудовия договор или във вътрешните правила на предприятието. Забавата от един месец вече представлява неизпълнение на основно задължение по трудовото правоотношение и поражда за работника няколко успоредни възможности за защита — те не се изключват взаимно и в редица случаи е разумно да се използват едновременно.

• Писмена покана до работодателя с ясен срок за доброволно плащане — формална, но необходима стъпка, която фиксира момента на забавата и подготвя следващите действия
• Иск за реално изпълнение на паричното вземане пред съда, включително по реда на заповедното производство (чл. 410 ГПК), когато вземането е безспорно по основание и размер
• Сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" за извършване на проверка и налагане на административни мерки
• При системно неизпълнение — прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника с предизвестие или без предизвестие, в зависимост от конкретиката, със съответните обезщетения

Проблемът, който заповедното производство не решава

Заповедта за изпълнение и последващият изпълнителен лист са бърз и евтин способ работникът да се снабди с изпълнително основание. Те обаче не създават пари там, където няма такива. Ако дружеството работодател няма банкови сметки с наличност, няма недвижими имоти, а движимото имущество е символично (например компютърна техника на минимална балансова стойност), съдебният изпълнител ще констатира липса на секвестируемо имущество и делото ще приключи практически без събиране. Именно затова при съмнение, че работодателят е или ще стане неплатежоспособен, стратегията трябва да се измести от индивидуалното изпълнение към колективните механизми на търговското и осигурителното право — най-вече производството по несъстоятелност и фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите".

Пътят през несъстоятелността, когато работодателят няма средства дори за производството

Отделният работник не разполага със самостоятелна процесуална легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност — кръгът на молителите по чл. 625 ТЗ е ограничен до длъжника, ликвидатора, кредитор по търговска сделка, Националната агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда". Именно последната е специалният път, по който работниците могат да сезират съда: когато е налице изискуемо и неизпълнено повече от два месеца задължение за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, е налице самостоятелно основание за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ, а Инспекцията по труда може да подаде молбата вместо работниците.

Особено съществена е хипотезата, при която работодателят изобщо няма имущество, достатъчно да покрие първоначалните разноски по производството. Съгласно чл. 632 ТЗ, когато никой от заинтересованите не авансира тези разноски, съдът все пак се произнася — с едно решение той обявява неплатежоспособността, определя началната ѝ дата, открива производството по несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството, без дружеството да се заличава от търговския регистър.

Успоредно с трудовото основание, ако дружеството не е обявило годишните си финансови отчети, се задейства и презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 ТЗ, а когато собственият капитал на дружеството е отрицателен, е налице и самостоятелното основание свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 във връзка с чл. 607а, ал. 2 ТЗ. И двете основания могат да бъдат заявени в условията на евентуалност.

Фондът за гарантирани вземания — реалният източник на плащане

Именно вписването на решение по чл. 6 ЗГВРСНР — включително решението по описаната по-горе хипотеза на чл. 632 ТЗ — отключва правото на работника да получи плащане не от изпразненото дружество, а от специализирания фонд към Националния осигурителен институт. Механизмът е обективен: щом решението е вписано в търговския регистър, фондът дължи в рамките на закона, независимо от фактическата платежоспособност на работодателя.

Какво покрива фондът

Гарантираното вземане обхваща последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими през последните тридесет и шест месеца преди месеца на вписване на решението. За всеки месец сборът от възнаграждение и обезщетение се ограничава до определен месечен таван, равен на не по-малко от две и половина минимални работни заплати за страната — размерът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетение, начислено в месец, в който вече е достигнат таванът за заплатата, не увеличава дължимата сума за този месец — двете вземания се сумират в общия месечен лимит, а не се плащат отделно едно от друго.

Отделна, по-тясна хипотеза урежда чл. 22, ал. 3 ЗГВРСНР: когато правоотношението е прекратено и работникът няма неплатени възнаграждения, а само неизплатени обезщетения, те се гарантират в отделен по-нисък размер — до четири минимални работни заплати към датата на прекратяването. Двата режима са алтернативни, не се комбинират.

Две условия, които решават изхода на всеки конкретен случай

• Дванадесет месеца дейност на работодателя. Фондът дължи само ако работодателят е осъществявал дейност най-малко дванадесет месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението. При млади дружества датата, която съдът определи като начална, е решаваща — ранна начална дата може напълно да изключи правото на фонда, докато по-късна дата, обвързана с действителния момент на трайно спиране на плащанията, го запазва.
• Тримесечен прозорец при прекратено правоотношение. Пълна защита на самите възнаграждения (а не само на обезщетения) се ползва от работник, чието правоотношение не е прекратено към датата на вписване на решението, или е прекратено през последните три месеца преди тази дата. При закъснение във воденето на производството този срок може да изтече в ущърб на работника, поради което своевременното сезиране на компетентните органи е от съществено значение.

Работникът упражнява правото си чрез заявление-декларация до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, подадено в тримесечен срок от вписването на решението. Частта от вземането над гарантирания таван не се губи — тя се предявява като привилегировано вземане в самото производство по несъстоятелност, макар събираемостта ѝ на практика да зависи от наличното имущество на длъжника.

Ролята на Инспекцията по труда — полезна, но с граници

Освен като възможен вход към несъстоятелността, Инспекцията по труда разполага и със самостоятелни правомощия. Тя може да издаде задължително предписание за изплащане на неизплатените възнаграждения, а неизпълнението на предписанието съставлява отделно административно нарушение. За самото неизплащане на трудово възнаграждение работодателят — юридическото лице — носи имуществена санкция, а виновното длъжностно лице, обичайно управителят, носи глоба.

Лична отговорност отвъд дружеството

Отговорността на самото дружество е ограничена до неговото имущество, а съдружниците по правило не отговарят лично за задълженията му. Съществуват все пак хипотези, при които отговорност може да бъде потърсена лично от управляващия дружеството, а по изключение — и от съдружник, който фактически е упражнявал управлението:

• Управителят е длъжен в тридесетдневен срок от изпадането на дружеството в неплатежоспособност (чл. 626, ал. 1 ТЗ) сам да поиска откриване на производство по несъстоятелност; пропускането на този срок поражда отговорност за причинените на кредиторите вреди
• Неподаването на такава молба в предвидения срок съставлява и престъпление против кредиторите по чл. 227б НК, за което отговаря лично лицето, което управлява и представлява търговеца
• За неплатени осигурителни вноски и данъци управителят — а при определени предпоставки и недобросъвестен съдружник — може да носи лична имуществена отговорност по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ако чрез недобросъвестни действия е довел до невъзможност вземанията на държавата да бъдат събрани от дружеството
• Разпоредителни действия с имуществото на дружеството, извършени в определен период преди датата на неплатежоспособността, могат да бъдат атакувани в производството по несъстоятелност чрез специалните отменителни искове по Търговския закон, ако са увредили кредиторите

Практически изводи

Когато забавата на възнаграждението надхвърли месец, работникът трябва да документира вземането си възможно най-рано — трудов договор, ведомости, фишове, декларации, банкови извлечения — защото гарантираните вземания се дължат само върху начислени суми. Когато има индикации, че работодателят е или ще стане неплатежоспособен, самостоятелният иск и изпълнителният лист често се оказват недостатъчни сами по себе си — реалната защита минава през своевременно сезиране на Инспекцията по труда и/или Националната агенция за приходите с искане за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, така че решението по чл. 6 ЗГВРСНР да бъде вписано навреме и в изгоден за работника момент. Всеки случай има своя специфика — броят засегнати работници, финансовото състояние на дружеството към различни моменти и конкретните дати на прекратяване на правоотношенията — и точно тази специфика определя коя комбинация от способи носи реален резултат.

Често задавани въпроси