Какво ще могат работниците от държави извън Европейския съюз: смяна на работодател, безработица без загуба на разрешението и обезщетение от работодателя

Досега работникът от Индия, Непал, Узбекистан или друга държава извън Европейския съюз, дошъл в България с единно разрешение за пребиваване и работа, беше напълно зависим от един работодател: не можеше да отиде на друго място, а ако договорът му бъде прекратен, губеше и правото си да остане в страната. Директива (ЕС) 2024/1233 и законопроектът за промени в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) променят точно това. По-долу — какво ще могат работниците и кое е положителното за тях. Текстът е по проекта на доклад за второ гласуване от 02.10.2026 г.; до окончателното приемане той може да бъде променен.

I Съществената промяна: от „един работодател“ към свобода на движение на пазара на труда

Сега работникът може да работи само за работодателя, на мястото, на длъжността и за срока в разрешението (чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ)), а с прекратяването на трудовото правоотношение се прекратява и правото му на пребиваване (чл. 24и, ал. 19 ЗЧРБ). Работодателят на практика държи в ръцете си и работата, и престоя на човека в България.

Директивата обръща правилото: държавите допускат смяна на работодател и не отнемат разрешението само заради безработица в определен срок (чл. 11, параграфи 2 и 4 от директивата). Това е голямата промяна — работникът престава да бъде заложник на един работодател.

II Смяна на работодател и на длъжност

• Нов работодател след 6 месеца — работникът може да смени работодателя си, след като е работил при първия не по-малко от шест месеца. Директивата не позволява срокът да е по-дълъг от 6 месеца (чл. 11, параграф 3).
• По-рано при нарушения — когато Главната инспекция по труда има данни за нарушения на трудовото законодателство от първия работодател, смяната е възможна и преди 6-ия месец.
• Заявлението може да подаде самият работник — а не само новият работодател.
• Друга длъжност при същия работодател — след 6 месеца на заеманата длъжност (например повишение).

Тези правила се съдържат в новите ал. 22 и 23 на чл. 24и ЗЧРБ по проекта.

III Загуба на работа — без автоматично напускане на България

• Безработица до 3 месеца в срока на разрешението не е основание за отнемането му, а при притежаване на разрешението повече от 2 години — до 6 месеца.
• Ако компетентен орган установи, че работникът е бил подложен на особено експлоататорски условия на труд, допустимият срок се удължава с три месеца (чл. 11, параграф 6 от директивата).
• Ако работникът започне работа при нов работодател в рамките на този срок, може да остане в България до решението по новото разрешение, дори срокът да изтече междувременно.

IV Обезщетение, когато вината е на работодателя

Проектът добавя в чл. 12 ЗТМТМ нова ал. 2: когато достъпът до пазара на труда бъде отнет по вина на работодателя, работодателят дължи на работника обезщетение, което може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс. Според същия текст достъпът ще може да се отнема и когато работодателят реално не осъществява дейност или е в ликвидация или несъстоятелност.

V Други положителни промени

• Престой по време на подновяване — ако документът изтече, докато тече процедурата за подновяване, работникът може да остане в България до решението.
• Повече информация — при подаването на заявлението работникът трябва да получи информация за условията на пребиваване, правата, задълженията и правната защита — своя и на семейството си.
• Равно третиране — директивата изисква работниците от трети държави да имат същите права като българските граждани по отношение на заплата, уволнение, работно време, отпуски, синдикално членство, достъп до жилища под наем и услугите на бюрата по труда (чл. 12, параграф 1), както и ефективни начини да подават жалби срещу работодателя и защита от уволнение като отмъщение за жалба (чл. 14).
• Таксата не се прехвърля на работника — когато таксата за заявлението се плаща от работодателя, той няма право да я възстанови от работника (чл. 10 от директивата).

VI Какво остава като ограничение

• Първите 6 месеца работникът остава при първия работодател, освен при установени нарушения.
• Смяната не е автоматична — подава се заявление с документи и новият работодател също трябва да отговаря на условията за наемане на чужденци.
• По проекта първото заявление за единно разрешение, когато чужденецът няма разрешено пребиваване в България, се подава, докато той е извън страната.
• Срокът на процедурата по проекта става до 90 дни от подаването, с възможност за удължаване с 30 дни.

VII Какво да направите още сега

Докато законът не бъде приет и обнародван, важат старите правила. Не прекратявайте договора си, преди да знаете какво следва, а ако работодателят не ви плаща или нарушава правата ви — събирайте доказателства и подайте сигнал до Главната инспекция по труда. По-подробно за сегашното положение — в статията „Смяна на работодател от чужденец с единно разрешение“.

Често задавани въпроси

Адв. Николай Христев, Адвокатска колегия – Пловдив